29 мая 2009 г., 06:59

[X]

902 0 12

Безумно ми е!

Да живея, да вярвам,

дори и да говоря!

 

Безумно ли е!?

Да докажеш, да покажеш,

че вярата боли!

 

Боли, толкова

жестоко, че обезумяваш –

може би и за години!

 

Безумно ли е!

Да те натрошат отвътре,

а ти пак да продължаваш!?

 

Защото не си сам!

Заради другите, заради тях...

Ти трябва да продължаваш!

 

*

 

Когато смъртта ни взема,

това не е страшно,

страшното е ако не сме сами

и ни обичат...

 

Когато смъртта ни отнема

хората, за които сме живяли.

Тогава е дошла смъртта на

 съществуванието ни... Боже, опази!

 

*

 

На съученичката ми Радостина Евтимова,

на трагедията със Стоян Балтов,

на трагедията с децата в Лим,

на трагедията днес в Ямбол...

На всички онези трагедии,

които остават в нас...

Нека помним и се моля... дано се променим...

 

редактирано:17.07.09

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...