[X]
Безумно ми е!
Да живея, да вярвам,
дори и да говоря!
Безумно ли е!?
Да докажеш, да покажеш,
че вярата боли!
Боли, толкова
жестоко, че обезумяваш –
може би и за години!
Безумно ли е!
Да те натрошат отвътре,
а ти пак да продължаваш!?
Защото не си сам!
Заради другите, заради тях...
Ти трябва да продължаваш!
*
Когато смъртта ни взема,
това не е страшно,
страшното е ако не сме сами
и ни обичат...
Когато смъртта ни отнема
хората, за които сме живяли.
Тогава е дошла смъртта на
съществуванието ни... Боже, опази!
*
На съученичката ми Радостина Евтимова,
на трагедията със Стоян Балтов,
на трагедията с децата в Лим,
на трагедията днес в Ямбол...
На всички онези трагедии,
които остават в нас...
Нека помним и се моля... дано се променим...
редактирано:17.07.09
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени
