May 29, 2009, 6:59 AM

[X]

  Poetry
899 0 12

Безумно ми е!

Да живея, да вярвам,

дори и да говоря!

 

Безумно ли е!?

Да докажеш, да покажеш,

че вярата боли!

 

Боли, толкова

жестоко, че обезумяваш –

може би и за години!

 

Безумно ли е!

Да те натрошат отвътре,

а ти пак да продължаваш!?

 

Защото не си сам!

Заради другите, заради тях...

Ти трябва да продължаваш!

 

*

 

Когато смъртта ни взема,

това не е страшно,

страшното е ако не сме сами

и ни обичат...

 

Когато смъртта ни отнема

хората, за които сме живяли.

Тогава е дошла смъртта на

 съществуванието ни... Боже, опази!

 

*

 

На съученичката ми Радостина Евтимова,

на трагедията със Стоян Балтов,

на трагедията с децата в Лим,

на трагедията днес в Ямбол...

На всички онези трагедии,

които остават в нас...

Нека помним и се моля... дано се променим...

 

редактирано:17.07.09

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...