May 29, 2009, 6:59 AM

[X] 

  Poetry
757 0 12

Безумно ми е!

Да живея, да вярвам,

дори и да говоря!

 

Безумно ли е!?

Да докажеш, да покажеш,

че вярата боли!

 

Боли, толкова

жестоко, че обезумяваш –

може би и за години!

 

Безумно ли е!

Да те натрошат отвътре,

а ти пак да продължаваш!?

 

Защото не си сам!

Заради другите, заради тях...

Ти трябва да продължаваш!

 

*

 

Когато смъртта ни взема,

това не е страшно,

страшното е ако не сме сами

и ни обичат...

 

Когато смъртта ни отнема

хората, за които сме живяли.

Тогава е дошла смъртта на

 съществуванието ни... Боже, опази!

 

*

 

На съученичката ми Радостина Евтимова,

на трагедията със Стоян Балтов,

на трагедията с децата в Лим,

на трагедията днес в Ямбол...

На всички онези трагедии,

които остават в нас...

Нека помним и се моля... дано се променим...

 

редактирано:17.07.09

© Боряна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??