29 may 2009, 6:59

[X]

  Poesía
901 0 12

Безумно ми е!

Да живея, да вярвам,

дори и да говоря!

 

Безумно ли е!?

Да докажеш, да покажеш,

че вярата боли!

 

Боли, толкова

жестоко, че обезумяваш –

може би и за години!

 

Безумно ли е!

Да те натрошат отвътре,

а ти пак да продължаваш!?

 

Защото не си сам!

Заради другите, заради тях...

Ти трябва да продължаваш!

 

*

 

Когато смъртта ни взема,

това не е страшно,

страшното е ако не сме сами

и ни обичат...

 

Когато смъртта ни отнема

хората, за които сме живяли.

Тогава е дошла смъртта на

 съществуванието ни... Боже, опази!

 

*

 

На съученичката ми Радостина Евтимова,

на трагедията със Стоян Балтов,

на трагедията с децата в Лим,

на трагедията днес в Ямбол...

На всички онези трагедии,

които остават в нас...

Нека помним и се моля... дано се променим...

 

редактирано:17.07.09

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...