Вечерта е черен цвят от акварел,
на деня в очите, в бялото попива.
Морето утихва в бленуваният сън
от ръцете на скалите-обещаван.
Само шарените светлинки в нощта,
като изцъклени очи, които бяха
примигваха през душна мараня
в копнеж за хладната ръка на мрака.
Море и пясък. Светлинки и плаж.
И чаша забравена една. От изпита бира.
И муха във нея, която пърха с крилца..
Муха. И малка нощна, бяла пеперуда.. ...