12.06.2025 г., 10:43  

Ягодовият път на душите

283 2 2

Вечерта е черен цвят от акварел,
на деня в очите, в бялото попива.
Морето утихва в бленуваният сън
от ръцете на скалите-обещаван.
Само шарените светлинки в нощта,
като изцъклени очи, които бяха
примигваха през душна мараня
в копнеж за хладната ръка на мрака.
Море и пясък. Светлинки и плаж.
И чаша забравена една. От изпита бира. 
И муха във нея, която пърха с крилца..
Муха. И малка нощна, бяла пеперуда..
И двете имаха крила, и двете право 
в този свят да съществуват.
На дъното борбата-безмилостна и зла...
По какво ли реферът-животът ще избира?
По дъното мухата пърхаше с крилца,
пеперуда бяла в стъклото блъскаше с глава.
Тъгата гръб обърна им във този час
нима не знаеха, горките-нямат шанс.
Внезапно се яви ръка. В миг мухата смачка.
Остана пеперудата сама. Красотата иска жертва.
.. и вместо просто във високото да полети,
тя в стъклото продължи с главата си да блъска.
Една пътечка стече се от кървави сълзи
  послеслов от нейната чевръстос.
А днес от ягоди беше преяла луната
и през морето чертаеше ягодов път...
По него тръгна си на мухата душата
а загина пеперудата в ягодова кръв.

 

 

 

Истинската свобода идва, когато сме готови да се освободим

от външните представа за красота и да намерим силата вътре в себе си.
Опитах се в тази творба да споделя идеята си за противопоставянето

на външната представа и реалната стойност. И иронията, че по-мръсната

и по-грозна по презумпция муха, всъщност намира духовно освобождение и красотата,

чрез смъртта си. Докато пеперудата, символ на красотата, е имала шанс за живот,

но се самоунищожава поради грозните травма и страх в себе си. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Демирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...