Ягодовият път на душите
Вечерта е черен цвят от акварел,
на деня в очите, в бялото попива.
Морето утихва в бленуваният сън
от ръцете на скалите-обещаван.
Само шарените светлинки в нощта,
като изцъклени очи, които бяха
примигваха през душна мараня
в копнеж за хладната ръка на мрака.
Море и пясък. Светлинки и плаж.
И чаша забравена една. От изпита бира.
И муха във нея, която пърха с крилца..
Муха. И малка нощна, бяла пеперуда..
И двете имаха крила, и двете право
в този свят да съществуват.
На дъното борбата-безмилостна и зла...
По какво ли реферът-животът ще избира?
По дъното мухата пърхаше с крилца,
пеперуда бяла в стъклото блъскаше с глава.
Тъгата гръб обърна им във този час
нима не знаеха, горките-нямат шанс.
Внезапно се яви ръка. В миг мухата смачка.
Остана пеперудата сама. Красотата иска жертва.
.. и вместо просто във високото да полети,
тя в стъклото продължи с главата си да блъска.
Една пътечка стече се от кървави сълзи
послеслов от нейната чевръстос.
А днес от ягоди беше преяла луната
и през морето чертаеше ягодов път...
По него тръгна си на мухата душата
а загина пеперудата в ягодова кръв.
Истинската свобода идва, когато сме готови да се освободим
от външните представа за красота и да намерим силата вътре в себе си.
Опитах се в тази творба да споделя идеята си за противопоставянето
на външната представа и реалната стойност. И иронията, че по-мръсната
и по-грозна по презумпция муха, всъщност намира духовно освобождение и красотата,
чрез смъртта си. Докато пеперудата, символ на красотата, е имала шанс за живот,
но се самоунищожава поради грозните травма и страх в себе си.
© Анахид Демирова All rights reserved.