12 мар. 2014 г., 22:02

Ярка светлина 

  Поэзия » Любовная
473 0 0

Луната се крие зад облаците черни,

останаха  само звездите - нейните другарки верни.

Небето сякаш за миг опустя,

без нейната величествена светлина.

 

Облаците черни прегръщам тази светлина,

колко страшна е без теб нея вечерта...

Колко много означава тя

за една изгубена душа!

 

Но има мъничка надежда,

ще се разсеят облаците черни.

Всичко в мен нагоре поглежда,

има трепет в очите ми безверни...

 

Ветрец задухва тих и спокоен,

отдръпват се облаците гъсти.

Заваля дъжд пороен

и луната се показва на пръсти.

 

Разкрива своята красота,

дава на нощта ярка светлина.

Небето сякаш песен нежна запя

и една звезда дори се засмя.

 

Звездите празнуваха появата на луната,

а очите ми се радваха на красотата.

Колко малко трябва на душата,

вяра и надежда в светлината! 

© Евелина Велинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??