Луната се крие зад облаците черни,
останаха само звездите - нейните другарки верни.
Небето сякаш за миг опустя,
без нейната величествена светлина.
Облаците черни прегръщам тази светлина,
колко страшна е без теб нея вечерта...
Колко много означава тя
за една изгубена душа!
Но има мъничка надежда,
ще се разсеят облаците черни.
Всичко в мен нагоре поглежда,
има трепет в очите ми безверни... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация