Леко  стъпвам по земята,

всичко препъва се в краката.

Ставам мръсен, окървавен,

ярост броди вътре в мен.

Погледи се мяркат в нощта,

усмивки от радост и тъга.

Сарказъм в техните слова,

презрение в техните дела.

Петна върху бялото платно,

рисувам с изхабени четки,

картини с бледи цветове,

цветни само в моето око.

Бродещ по тези очертания,

 върху изцапано си платно,

съзирам мрак и малко обич,

но скрити са за чисти светове.