19 дек. 2014 г., 07:45

Ярост

800 0 0

Леко  стъпвам по земята,

всичко препъва се в краката.

Ставам мръсен, окървавен,

ярост броди вътре в мен.

 

Погледи се мяркат в нощта,

усмивки от радост и тъга.

Сарказъм в техните слова,

презрение в техните дела.

 

Петна върху бялото платно,

рисувам с изхабени четки,

картини с бледи цветове,

цветни само в моето око.

 

Бродещ по тези очертания,

 върху изцапано си платно,

съзирам мрак и малко обич,

но скрити са за чисти светове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джимбо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....