Dec 19, 2014, 7:45 AM

Ярост

  Poetry » Other
805 0 0

Леко  стъпвам по земята,

всичко препъва се в краката.

Ставам мръсен, окървавен,

ярост броди вътре в мен.

 

Погледи се мяркат в нощта,

усмивки от радост и тъга.

Сарказъм в техните слова,

презрение в техните дела.

 

Петна върху бялото платно,

рисувам с изхабени четки,

картини с бледи цветове,

цветни само в моето око.

 

Бродещ по тези очертания,

 върху изцапано си платно,

съзирам мрак и малко обич,

но скрити са за чисти светове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джимбо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...