19.12.2014 г., 7:45

Ярост

803 0 0

Леко  стъпвам по земята,

всичко препъва се в краката.

Ставам мръсен, окървавен,

ярост броди вътре в мен.

 

Погледи се мяркат в нощта,

усмивки от радост и тъга.

Сарказъм в техните слова,

презрение в техните дела.

 

Петна върху бялото платно,

рисувам с изхабени четки,

картини с бледи цветове,

цветни само в моето око.

 

Бродещ по тези очертания,

 върху изцапано си платно,

съзирам мрак и малко обич,

но скрити са за чисти светове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...