19.12.2014 г., 7:45

Ярост

804 0 0

Леко  стъпвам по земята,

всичко препъва се в краката.

Ставам мръсен, окървавен,

ярост броди вътре в мен.

 

Погледи се мяркат в нощта,

усмивки от радост и тъга.

Сарказъм в техните слова,

презрение в техните дела.

 

Петна върху бялото платно,

рисувам с изхабени четки,

картини с бледи цветове,

цветни само в моето око.

 

Бродещ по тези очертания,

 върху изцапано си платно,

съзирам мрак и малко обич,

но скрити са за чисти светове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...