22 нояб. 2015 г., 08:18

Южен вятър когато задуха...

617 0 4

 

 

 

Южен вятър когато задуха...

         (есенна импресия)

 

Южен вятър внезапно задуха

и разроши с любов Есента,

а от нейде далеч се дочуха

и отлитащи тъжни ята...

 

След това тишината сгъсти се,

ярка мълния светна без гръм-

стреснат вятърът в миг се стъписа

после блъсна се в близкия хълм...

 

И засипа земята със злато-

от политнали жълти листа,

а поел в „сиромашкото” лято

аз римувам: „Страстта с Есента”...

 

Нещо смътно долавям, ухае

покрай мен с аромат на мечти-

и усещам, и знам, че това е:

онова дето днес предстоѝ...

 

Всеки порив по нещо донася,

непрошепвано още на глас,

а отнейде китара приглася

с нежни струни в любовен прехлас...

 

... А в прощалният бал на листата

със Южняка надул в Есента,

бързо глъхне шумът от крилата

на отлитащи тъжни ята...

 

21.11.2015.

Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно! Много хубав ритъм! Поздрави и от мен!
  • Изключително мелодично стихотворение.
  • Чета го отново и отново...
    Благодаря, Поете!
  • Зашеметяващо...!!!!!!!!!!!!!!
    ***************************
    "И засипа земята със злато -
    от политнали жълти листа,
    а поел в „сиромашкото” лято
    аз римувам: „Страстта с Есента”...

    Нещо смътно долавям, ухае
    покрай мен с аромат на мечти -
    и усещам, и знам, че това е:
    онова дето днес предстоѝ...!!!"
    ***********************************

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...