Южен вятър когато задуха...
(есенна импресия)
Южен вятър внезапно задуха
и разроши с любов Есента,
а от нейде далеч се дочуха
и отлитащи тъжни ята...
След това тишината сгъсти се,
ярка мълния светна без гръм-
стреснат вятърът в миг се стъписа
после блъсна се в близкия хълм...
И засипа земята със злато-
от политнали жълти листа,
а поел в „сиромашкото” лято
аз римувам: „Страстта с Есента”...
Нещо смътно долавям, ухае
покрай мен с аромат на мечти-
и усещам, и знам, че това е:
онова дето днес предстоѝ...
Всеки порив по нещо донася,
непрошепвано още на глас,
а отнейде китара приглася
с нежни струни в любовен прехлас...
... А в прощалният бал на листата
със Южняка надул в Есента,
бързо глъхне шумът от крилата
на отлитащи тъжни ята...
21.11.2015.
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.