22.11.2015 г., 8:18 ч.

Южен вятър когато задуха... 

  Поезия » Пейзажна
462 0 4

 

 

 

Южен вятър когато задуха...

         (есенна импресия)

 

Южен вятър внезапно задуха

и разроши с любов Есента,

а от нейде далеч се дочуха

и отлитащи тъжни ята...

 

След това тишината сгъсти се,

ярка мълния светна без гръм-

стреснат вятърът в миг се стъписа

после блъсна се в близкия хълм...

 

И засипа земята със злато-

от политнали жълти листа,

а поел в „сиромашкото” лято

аз римувам: „Страстта с Есента”...

 

Нещо смътно долавям, ухае

покрай мен с аромат на мечти-

и усещам, и знам, че това е:

онова дето днес предстоѝ...

 

Всеки порив по нещо донася,

непрошепвано още на глас,

а отнейде китара приглася

с нежни струни в любовен прехлас...

 

... А в прощалният бал на листата

със Южняка надул в Есента,

бързо глъхне шумът от крилата

на отлитащи тъжни ята...

 

21.11.2015.

Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно! Много хубав ритъм! Поздрави и от мен!
  • Изключително мелодично стихотворение.
  • Чета го отново и отново...
    Благодаря, Поете!
  • Зашеметяващо...!!!!!!!!!!!!!!
    ***************************
    "И засипа земята със злато -
    от политнали жълти листа,
    а поел в „сиромашкото” лято
    аз римувам: „Страстта с Есента”...

    Нещо смътно долавям, ухае
    покрай мен с аромат на мечти -
    и усещам, и знам, че това е:
    онова дето днес предстоѝ...!!!"
    ***********************************
Предложения
: ??:??