1 июл. 2009 г., 13:43

Юлско утро

1.8K 0 28

ЮЛСКО УТРО

 

                  Юлско утро, южен бряг,

                  свежест в заливчето малко ...

                  Литват като звезден впряг

                  в спомените ми русалки.

 

                  Севдите от младостта ми

                  в пулса ми изгряват сякаш

                  и ме пита Ропотамо:

                  „Лилия ли още чакаш?!”

 

                  Чакам ли я? Кой да каже ...

                  Бурите ни разделиха,

                  но я виждам пак на плажа –

                  плаче в заливчето тихо ...

 

                  Виждам в нежните и длани

                  две безжизнени медузи

                  и ме парват като рани

                  две сълзи на двете бузи.

 

                                          1 юли 2009 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...