Юлско утро
ЮЛСКО УТРО
Юлско утро, южен бряг,
свежест в заливчето малко ...
Литват като звезден впряг
в спомените ми русалки.
Севдите от младостта ми
в пулса ми изгряват сякаш
и ме пита Ропотамо:
„Лилия ли още чакаш?!”
Чакам ли я? Кой да каже ...
Бурите ни разделиха,
но я виждам пак на плажа –
плаче в заливчето тихо ...
Виждам в нежните и длани
две безжизнени медузи
и ме парват като рани
две сълзи на двете бузи.
1 юли 2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Христов Всички права запазени
