ЮЛСКО УТРО
Юлско утро, южен бряг,
свежест в заливчето малко ...
Литват като звезден впряг
в спомените ми русалки.
Севдите от младостта ми
в пулса ми изгряват сякаш
и ме пита Ропотамо:
„Лилия ли още чакаш?!”
Чакам ли я? Кой да каже ...
Бурите ни разделиха,
но я виждам пак на плажа –
плаче в заливчето тихо ...
Виждам в нежните и длани
две безжизнени медузи
и ме парват като рани
две сълзи на двете бузи.
1 юли 2009 г.
© Николай Христов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
