22 июн. 2011 г., 19:56

Юнакът и самодивата 

  Поэзия » Любовная
1079 0 26

Приказки, песни и притчици

за неподкастрени плитчици

интерпретирани

от НеГримирана

 

Юнакът и самодивата

 

Юнакът лежеше, съборен от тежката рана.

Кръвта му течеше и с нея му свършваха силата

и всяка надежда, че някога може да стане.

Във този момент го съзря и дойде самодивата.

 

Със нежните пръсти почисти му раната бързо,

на свойта кенарена дреха скъса полите си,

направи с тях бинтове, раната сръчно превърза,

храната му даде в уста и отдаде му дните си.

 

Така го лекува тя. Той оздравя. И, щом стана,

отиде да търси...онази-жестоката, лошата.

Която без жал бе нанесла ужасната рана.

В чиито очи бе Юнакът. Бе силният. Мощният.

 

И плесна с ръце самодивата. И си замина.

И свойто...доволство изля в песни сребърно-синкави...

.......................................................................

Тя знаеше (беше живяла хиляда години):

Юнакът не бяга от рани! Той бяга от бинтове.  

© Петя Божилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.



  • Ех колко красиво ми изглежда това.Като сме глупави самодивите, какво да правим.




  • Вярно е!
  • бинтовете понякога са необходими, Петя...

    поздравления !!!
  • Браво!!!
  • Благодаря ви
  • Разкошно, браво!
  • !!!
  • Някак Ботевски оттенък...
    Юнакът бяга от обвързване.
  • Бре,да ти завиди човек и на хумора и на философията.Петинке,първо се позасмях,но после се поразмислих.Абе приказно стихче.Поздрав!
  • Финалът е многзначителен – допуска различни тълкувания.
    Но аз приемам твоето в отговора ти, Петя, и нямам какво да добавя.
    Възхищавам се на идеята и реализацията.
    Поздрав!
  • Ха, много интересен стих! Поздравявам те!
  • хубава приказчица за големи!
  • БРАВО!!!!!!!!!!
  • Браво, Петя! Поздравявам те за този стих! Пасва и за категорията "юнаци", за които "чуждата кокошка е патка"!
  • С поздравления за мъдрия стих, Петя!
  • !!!
  • Поздрав Петя ...хубави приказки разказваш!!!
  • Чудесна поетична приказка!
    Финалът е изключителен!
    Поздравления, Петя

  • ама верно - често си умираме невежи! аз лично вече четири пъти си умрях невежа )))
  • Благодаря ви,приятели!
    Ина,метафората с бинта навява мисълта за превръзка, за връзване и обездвижване в буквален и преносен смисъл.
    Аз по скоро я приемам като олицетворение на слабостта и безпомощността. Никой мъж не обича жените да го виждат слаб, но тъй като в съвременния живот ролите на силния и слабия непрекъснато се сменят,много мъже превръщат това в излишна трагедия. В дългите години емиграция съм виждала много пъти нескрита омраза на мъже към жени,които...са им помогнали в кризисен момент, защото тези жени са ги виждали слаби.Виждала съм и жени,които само чакат да им „падне“ юнак, за да му внушат чувство на неизпълнен дълг и да го вържат да си плаща.Други се надяват да получат любов като заплата за труда. Трети(аз съм от тях като че ли) чакат едно просто благодаря,което често ни се свиди повече и от жълтица.
    Виктор, аз мисля, че всичко зависи не само отсамодивата, а от хората,мястото,времето...може ли да има стандартни приказки?
    Цял живот се учим да се обичаме, а колко често си умираме невежи.
  • Тя знаеше (беше живяла хиляда години):
    Юнакът не бяга от рани! Той бяга от бинтове.
    всичко зависи от самодивата! хубав стих!
  • Абе Петя, ти направо ме разстреля с този стих!
  • Тя знаеше (беше живяла хиляда години):
    Юнакът не бяга от рани! Той бяга от бинтове.
    Повечето мъже хукват да бягат, щом чуят за обвързване. Явно юнакът е подусетил нещо
    Много ми хареса!
Предложения
: ??:??