Юнакът и самодивата
Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Юнакът и самодивата
Юнакът лежеше, съборен от тежката рана.
Кръвта му течеше и с нея му свършваха силата
и всяка надежда, че някога може да стане.
Във този момент го съзря и дойде самодивата.
Със нежните пръсти почисти му раната бързо,
на свойта кенарена дреха скъса полите си,
направи с тях бинтове, раната сръчно превърза,
храната му даде в уста и отдаде му дните си.
Така го лекува тя. Той оздравя. И, щом стана,
отиде да търси...онази-жестоката, лошата.
Която без жал бе нанесла ужасната рана.
В чиито очи бе Юнакът. Бе силният. Мощният.
И плесна с ръце самодивата. И си замина.
И свойто...доволство изля в песни сребърно-синкави...
.......................................................................
Тя знаеше (беше живяла хиляда години):
Юнакът не бяга от рани! Той бяга от бинтове.
© Петя Божилова All rights reserved.
