5 июл. 2025 г., 11:32

Юни

212 1 0

Месец юни с дъх на детство,

сладки алени череши.

Юни - бос, безгрижен, весел.

Дъжд пороен пак валеше.

 

И се втурна в мен детето

да погони то дъгата.

А пък чудни феи, дето

нощем идваха във мрака?...

 

Днес ни феи, ни дъгите.

Не трептят звезди в небето.

Книги прашни спят горките.

За робот тупти сърцето.

 

Ех, ти юни! На децата

наведи им клон с череши!

Притъмняват небесата -

и тогава дъжд валеше.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...