5.07.2025 г., 11:32

Юни

210 1 0

Месец юни с дъх на детство,

сладки алени череши.

Юни - бос, безгрижен, весел.

Дъжд пороен пак валеше.

 

И се втурна в мен детето

да погони то дъгата.

А пък чудни феи, дето

нощем идваха във мрака?...

 

Днес ни феи, ни дъгите.

Не трептят звезди в небето.

Книги прашни спят горките.

За робот тупти сърцето.

 

Ех, ти юни! На децата

наведи им клон с череши!

Притъмняват небесата -

и тогава дъжд валеше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...