Месец юни с дъх на детство,
сладки алени череши.
Юни - бос, безгрижен, весел.
Дъжд пороен пак валеше.
И се втурна в мен детето
да погони то дъгата.
А пък чудни феи, дето
нощем идваха във мрака?...
Днес ни феи, ни дъгите.
Не трептят звезди в небето.
Книги прашни спят горките.
За робот тупти сърцето.
Ех, ти юни! На децата
наведи им клон с череши!
Притъмняват небесата -
и тогава дъжд валеше.
© Ани Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
