5 jul 2025, 11:32

Юни

  Poesía » Otra
213 1 0

Месец юни с дъх на детство,

сладки алени череши.

Юни - бос, безгрижен, весел.

Дъжд пороен пак валеше.

 

И се втурна в мен детето

да погони то дъгата.

А пък чудни феи, дето

нощем идваха във мрака?...

 

Днес ни феи, ни дъгите.

Не трептят звезди в небето.

Книги прашни спят горките.

За робот тупти сърцето.

 

Ех, ти юни! На децата

наведи им клон с череши!

Притъмняват небесата -

и тогава дъжд валеше.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...