30 июн. 2022 г., 06:39

Юнско, хищно

1.1K 1 1

Въздишка. В безоблачен следобед.

Жежък аромат на искане. Омаен

блян. Свян покрай очите на хората.

Миг и дъх на чакане. Безкрайно.

 

Самотни устни чакащи. Блеснала

светкавица. Прегръдка в лека наслада.

Захапка за гърлото. Трепет пулсиращ.

Поглед във нищото. Тиха поквара

 

в небесния ритъм. Облаци бели,

натежали до грохот. Алени мисли

между четири пламъка. Емералдови

мигли. Препускащи с писъци.

 

Там отвъд мислите. Полъх копнеещ

до тиха възбуда. Оголени чувства

до тъмните облаци, болезнено пеещи

с хорът на вятъра. Бяс случващ се.

 

Отприщени вълци в своята глутница.

Алфа и алфа. Потънали в нищото,

поемащи по дивите влюбени улици.

В дъжд. И нощ. Страст… на хищници.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...