Въздишка. В безоблачен следобед.
Жежък аромат на искане. Омаен
блян. Свян покрай очите на хората.
Миг и дъх на чакане. Безкрайно.
Самотни устни чакащи. Блеснала
светкавица. Прегръдка в лека наслада.
Захапка за гърлото. Трепет пулсиращ.
Поглед във нищото. Тиха поквара
в небесния ритъм. Облаци бели,
натежали до грохот. Алени мисли
между четири пламъка. Емералдови
мигли. Препускащи с писъци.
Там отвъд мислите. Полъх копнеещ
до тиха възбуда. Оголени чувства
до тъмните облаци, болезнено пеещи
с хорът на вятъра. Бяс случващ се.
Отприщени вълци в своята глутница.
Алфа и алфа. Потънали в нищото,
поемащи по дивите влюбени улици.
В дъжд. И нощ. Страст… на хищници.
© Христо Стоянов Всички права запазени