12 апр. 2020 г., 09:50

За Цветница

1.8K 5 4

Ще питам пък, нали съм още жива!

Надявам се на мен да не откаже.

От отговора вече ме присвива,

но нека разумът космичен каже!

 

Защо да не летя, бръмчи главата,

кроя му шапка на живот – плашило,

сега пък се оказва, че торбата

изчезнала с последното ми шило.

 

Кога ще ми се върне инструмента??

На шапката върбичка му бродирам

за Цветница!... Е, т‘ва с експеримента,

за доста тъпо вече го намирам!

 

 

Всички Цветя - бъдете живи и здрави!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Много мило! 🇧🇬

Вселената в безкрайната си строгост,
тупти с космичен, непонятен ритъм.
Каквото знам и то ми идва много
и затова замлъкнах, спрях да питам.
Търкулнах се - сълзица сред росата, ...
846 5 12

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...