Ще питам пък, нали съм още жива!
Надявам се на мен да не откаже.
От отговора вече ме присвива,
но нека разумът космичен каже!
Защо да не летя, бръмчи главата,
кроя му шапка на живот – плашило,
сега пък се оказва, че торбата
изчезнала с последното ми шило.
Кога ще ми се върне инструмента??
На шапката върбичка му бродирам
за Цветница!... Е, т‘ва с експеримента,
за доста тъпо вече го намирам!
Всички Цветя - бъдете живи и здрави!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
