Ще питам пък, нали съм още жива!
Надявам се на мен да не откаже.
От отговора вече ме присвива,
но нека разумът космичен каже!
Защо да не летя, бръмчи главата,
кроя му шапка на живот – плашило,
сега пък се оказва, че торбата
изчезнала с последното ми шило.
Кога ще ми се върне инструмента??
На шапката върбичка му бродирам
за Цветница!... Е, т‘ва с експеримента,
за доста тъпо вече го намирам!
Всички Цветя - бъдете живи и здрави!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
