31 окт. 2008 г., 23:08

За да бъде по-добър света

710 0 3

Живял някога млад мъж в далечна планина,
далеч от града и голямата изкуствена светлина,

Живеел той спокойно, безгрижно и свободно,
ценял туй, що има
и с усмивка посрещал пролет, лято, есен, зима.

Работил от сутринта до вечерта,
но никога не се изморявал, понеже
във всяко едно нещо любов влагал.

Рисувал картини, прелестни, красиви,
вдъхновен бил от природните магии.

Живеел скромно и практично,
за животни и растения
грижил се с отношение тъй лично.

Обърнал гръб на лукса и града,
голям въпрос е имал към Света,
допитвал се до учители и мъдреци
с въпроси за мистерии по нашите земи,
но всички казвали "истината в себе си ти намери"

А преди бил високо на членски пост,
управлявал фирми, бил " The Boss".
Но момент в живота имал, с просветлението
се запознал - всичко сякаш отстрани видял.

Научил се да живее в усамотение,
за да провери така дали ще се
доближи до някакъв смисъл и значение.

Сега, когато картини  продавал той,
със сърцето, виждал, бил в покой.

Всяка картина продавал за милион
и помагал на деца без грижи и без дом.

Сам разбрал истина една,
но я разказал не с думи и слова,
а с помощта на неговата четка и боя,
за да бъде по-добър света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Огнянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...