31.10.2008 г., 23:08

За да бъде по-добър света

700 0 3

Живял някога млад мъж в далечна планина,
далеч от града и голямата изкуствена светлина,

Живеел той спокойно, безгрижно и свободно,
ценял туй, що има
и с усмивка посрещал пролет, лято, есен, зима.

Работил от сутринта до вечерта,
но никога не се изморявал, понеже
във всяко едно нещо любов влагал.

Рисувал картини, прелестни, красиви,
вдъхновен бил от природните магии.

Живеел скромно и практично,
за животни и растения
грижил се с отношение тъй лично.

Обърнал гръб на лукса и града,
голям въпрос е имал към Света,
допитвал се до учители и мъдреци
с въпроси за мистерии по нашите земи,
но всички казвали "истината в себе си ти намери"

А преди бил високо на членски пост,
управлявал фирми, бил " The Boss".
Но момент в живота имал, с просветлението
се запознал - всичко сякаш отстрани видял.

Научил се да живее в усамотение,
за да провери така дали ще се
доближи до някакъв смисъл и значение.

Сега, когато картини  продавал той,
със сърцето, виждал, бил в покой.

Всяка картина продавал за милион
и помагал на деца без грижи и без дом.

Сам разбрал истина една,
но я разказал не с думи и слова,
а с помощта на неговата четка и боя,
за да бъде по-добър света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Огнянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...