Oct 31, 2008, 11:08 PM

За да бъде по-добър света

  Poetry » Other
709 0 3

Живял някога млад мъж в далечна планина,
далеч от града и голямата изкуствена светлина,

Живеел той спокойно, безгрижно и свободно,
ценял туй, що има
и с усмивка посрещал пролет, лято, есен, зима.

Работил от сутринта до вечерта,
но никога не се изморявал, понеже
във всяко едно нещо любов влагал.

Рисувал картини, прелестни, красиви,
вдъхновен бил от природните магии.

Живеел скромно и практично,
за животни и растения
грижил се с отношение тъй лично.

Обърнал гръб на лукса и града,
голям въпрос е имал към Света,
допитвал се до учители и мъдреци
с въпроси за мистерии по нашите земи,
но всички казвали "истината в себе си ти намери"

А преди бил високо на членски пост,
управлявал фирми, бил " The Boss".
Но момент в живота имал, с просветлението
се запознал - всичко сякаш отстрани видял.

Научил се да живее в усамотение,
за да провери така дали ще се
доближи до някакъв смисъл и значение.

Сега, когато картини  продавал той,
със сърцето, виждал, бил в покой.

Всяка картина продавал за милион
и помагал на деца без грижи и без дом.

Сам разбрал истина една,
но я разказал не с думи и слова,
а с помощта на неговата четка и боя,
за да бъде по-добър света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Огнянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...