Сврях се в корените на родословното дърво -
лабиринт безкраен от забравени кръстове.
Всеки носи своето земно, тайно същество,
на частици по разклоненията разпръснато.
Протягам ръце. Докосвам ги с пръстите.
От мълчанието звуци разнолики извличам.
С голи нокти греба налепите - най-мръсните.
На археолог, от миналото вдъхновен, приличам.
Отломките черни в преплетените корени
виждам. Насълзените въглени бавно чета.
Много чада са падали, ничком покосени,
от завоеватели, убийци на святата мечта, ...