ЗА ДА ПЪТУВА С НЕЯ

Сврях се в корените на родословното дърво -
лабиринт безкраен от забравени кръстове.
Всеки носи своето земно, тайно същество,
на частици по разклоненията разпръснато.

Протягам ръце. Докосвам ги с пръстите.
От мълчанието звуци разнолики извличам.
С голи нокти греба налепите - най-мръсните.
На археолог, от миналото вдъхновен, приличам.

Отломките черни в преплетените корени
виждам. Насълзените въглени бавно чета.
Много чада са падали, ничком покосени,
от завоеватели, убийци на святата мечта,

Други, сгърчени, неми в греховно пепелище,
сами са ставали убийци на души и съдби.
Трети, любов понесли под сърдечните мишци,
с блясък се откриват - благословени светци.

Всичко има в картината от времето рисувана -
хаос и в него образи за себе си говорещи,
от Божествена ръка благини земни пирували,
или по пътя преминали през въглените горещи.

Връзвали възли на нишката дълга наследствена.
Към нея привързвали и чужди красиви цветя,
за да има всичко – от житейска посредственост,
до хора постигнали на таланта, дарен им, върха.

Плетеница от струни – многогласни мелодии,
нескончаемо наслагвали куплет до куплет
от много далечни, до днешни и бъдни истории,
рисували картината славна ред, подир ред.

Кръстя се, пред Бога паля за мъртвите свещица,
гребвам шепа родна пръст – от миналото следа,
съхранявам я на душата си топла в една сълзица,
за да пребъдва с нея, когато в отвъдното отлетя...

27 11 2018