Nov 28, 2018, 12:58 PM

За да пътува с нея 

  Poetry
600 2 1
Сврях се в корените на родословното дърво -
лабиринт безкраен от забравени кръстове.
Всеки носи своето земно, тайно същество,
на частици по разклоненията разпръснато.
Протягам ръце. Докосвам ги с пръстите.
От мълчанието звуци разнолики извличам.
С голи нокти греба налепите - най-мръсните.
На археолог, от миналото вдъхновен, приличам.
Отломките черни в преплетените корени
виждам. Насълзените въглени бавно чета.
Много чада са падали, ничком покосени,
от завоеватели, убийци на святата мечта, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Random works
: ??:??