perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
14 дек. 2021 г., 20:59

За да я целуне 

  Поэзия » Другая
626 3 7

 

Короната от утрешните сълзи се разпадна,
от кошници надничат пак цветя,
те гледаха безстрастно, някак хладно,
нали тук влиза само, само тя,
която разцъфтява като диво цвете
с полепнала по бузите роса,
с едва-едва достигнала до над коленете
от снопчета разплетена коса.

Тя бавно-бавно мълком се оглежда
и погледът й плъзва настрани,
щом бавни стъпки някак я повеждат
към старите отколешни вини,
когато плачеше от никой изоставена,
съдбата отредила е така,
на място тъмно, хладно, неподправено,
без огън неподклаждан от ръка...

Но утрешните сълзи днес ги няма,
косите й блестяха все така
и думите достигнали до нея: „Само
към мене протегни  ръка“…

© Димитър Станчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вие да не си мислите, че аз разбирам... Благодаря Ви, приятели, че се отбихте при мен!
  • И аз не го разбрах, но ще го прочета след 15 години
  • Нищо не разбрах. Ще го прочета пак след пет години
  • Разкош!
  • Нищо не можем да прогнозираме за утре - нито радост, нито сълзи. Всичко, с което разполагаме, е тук и сега. Поздрави!
  • Няма нужда от утрешни сълзи, живей в този ден и миг, изпълнен с надежда и любов, видимото ни подлага на изпитание, но утрето е несигурно, много силен и нежен стих!
  • Всестороннее обволакивающее и в финале обнадёживающее произведение.
Предложения
: ??:??