За да я целуне
Короната от утрешните сълзи се разпадна,
от кошници надничат пак цветя,
те гледаха безстрастно, някак хладно,
нали тук влиза само, само тя,
която разцъфтява като диво цвете
с полепнала по бузите роса,
с едва-едва достигнала до над коленете
от снопчета разплетена коса.
Тя бавно-бавно мълком се оглежда
и погледът й плъзва настрани,
щом бавни стъпки някак я повеждат
към старите отколешни вини,
когато плачеше от никой изоставена,
съдбата отредила е така,
на място тъмно, хладно, неподправено,
без огън неподклаждан от ръка...
Но утрешните сълзи днес ги няма,
косите й блестяха все така
и думите достигнали до нея: „Само
към мене протегни ръка“…
© Димитър Станчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вие да не си мислите, че аз разбирам... Благодаря Ви, приятели, че се отбихте при мен!
-
И аз не го разбрах, но ще го прочета след 15 години
-
Нищо не разбрах. Ще го прочета пак след пет години
-
Разкош!
-
Нищо не можем да прогнозираме за утре - нито радост, нито сълзи. Всичко, с което разполагаме, е тук и сега. Поздрави!
-
Няма нужда от утрешни сълзи, живей в този ден и миг, изпълнен с надежда и любов, видимото ни подлага на изпитание, но утрето е несигурно, много силен и нежен стих!
-
Интересно преплитане на времевите линии, красиво написано.
-
Всестороннее обволакивающее и в финале обнадёживающее произведение.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
