За детството на село
Не зная как – присетих се за село,
когато с брат ми бяхме още малки.
Съзнанието ми преброди смело,
носталгията по лета омайни.
Там баба, дядо чакаха ни с радост,
след дълъг път, щастливи да пристигнем.
И всичко бе потънало във сладост –
в идилията цветна да надникнем.
Градините окичени, красиви,
дръвчета плодни – клони разпрострели,
а ние до безкрай нетърпеливи
играехме със агънцата бели.
Лозята гордо пазеха ни сянка,
водата от бунара бе студена,
там няма за веселието мярка,
от градския живот, освободени.
И барата* наблизо ни зовеше,
нагазили до колене, игриви.
Понякога помагахме - тъй беше
и спомените още в мен са живи.
Сега е друго, времето и всичко,
и селото, но винаги в душата
остана скъпоценното мънисто –
духът на баба, дядо..., топлотата!
бара* - малка река
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
