За детството на село
Не зная как – присетих се за село,
когато с брат ми бяхме още малки.
Съзнанието ми преброди смело,
носталгията по лета омайни.
Там баба, дядо чакаха ни с радост,
след дълъг път, щастливи да пристигнем.
И всичко бе потънало във сладост –
в идилията цветна да надникнем.
Градините окичени, красиви,
дръвчета плодни – клони разпрострели,
а ние до безкрай нетърпеливи
играехме със агънцата бели.
Лозята гордо пазеха ни сянка,
водата от бунара бе студена,
там няма за веселието мярка,
от градския живот, освободени.
И барата* наблизо ни зовеше,
нагазили до колене, игриви.
Понякога помагахме - тъй беше
и спомените още в мен са живи.
Сега е друго, времето и всичко,
и селото, но винаги в душата
остана скъпоценното мънисто –
духът на баба, дядо..., топлотата!
бара* - малка река
© Данаил Таков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви, Рози, Мариана, Tangerine (Poison Ivy), Васи, Иржи, DPP (SMooth), Роси, Хари, Гавраил! Частици от живота - частици от душата! Поздрави!
-
Детството ще бъде винаги там някъде в душите ти.
Поздрав! -
Благодаря, ти за това стихотворение, Данаиле! То ме върна пак там! При моята река Огоста! При баба и дядо! Благодаря!
-
Ех, летата от детството! Носталгично, но с много слънце, радост и споделена обич!
-
Даааа, който не го е преживял, все едно е имал половин детство.
Красив, носталгичен стих
-
А аз бях много нещастна,че си нямахме село и никога не бях виждала такова !В последния клас на гимназията за Нова година ме покани една съученичка в тяхното......Страхотва магия преживях,защото това беше времето само на удоволствията-нямаше работа и животът кипеше в читалището.Не ми се връщаше в града,а сега,ти Дани,ме върна в онова време....То си остана единствения ми допир със селото!
-
Ех, какви лета бяха!
-
И аз имам точно такива безценни спомени от село. Много добре си изразил носталгията по идилията от ваканциите на село! 🐓🐖🐐😊
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
