22 мая 2008 г., 09:03

За Диди

1.2K 0 0

Липсваш му във  всеки миг.
Липсваш му с всяко вдишване.
В нощта самотна с жален вик
той мечтае за едно последно сливане.

 

 

Но няма как - все някога е ден последен
и боли там, където пулсът е сърдечен,
особено, когато пътят е далечен
и желаеш след този Край за своя сън вечен.

 

 

Поглеждайки Луната мила,
той показва липсата на сила
и волята напусна го сега,
осъзнал Реалността.

 

 

Самотен сега е той.
Самотен с Вълчи вой.
Самотен опитва се да стане.
Самотен ще си остане.

 

 

Защо толкова много ти му даде
и после всичко му отне?
Защо душата си продаде,
за да чуе, че на друг във вярност се ЗАКЛЕ?


Само кажи защо не се завърнеш след като той те чака?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...