May 22, 2008, 9:03 AM

За Диди 

  Poetry » Love
1021 0 0
Липсваш му във всеки миг.
Липсваш му с всяко вдишване.
В нощта самотна с жален вик
той мечтае за едно последно сливане.
Но няма как - все някога е ден последен
и боли там, където пулсът е сърдечен,
особено, когато пътят е далечен
и желаеш след този Край за своя сън вечен.
Поглеждайки Луната мила,
той показва липсата на сила
и волята напусна го сега,
осъзнал Реалността. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Йорданов All rights reserved.

Random works
: ??:??