aap (Ангел)
921 3578
26 окт. 2023 г., 22:18

За доброто 

  Поэзия
240 3 3

От дете мечтаех стихове да пиша...

светът красив исках с думи да опиша!

Но всеки път започвах с любов но...!?

Вкус горчив душата ми засича.

 

Не знам ...в мен ли е вината!

А може би орисницата моя е такава.

Да ме държи далеч от любовта

от личната изгода...не зная.

 

Тъжно е но болката ,помага ми

да мога да стана по добър човек,дано.

Но любовта ,таз дето ,красивата

от мене е далече,не тъгувам ,но ми липсва.

 

И пак потънах в размисли различни,

за нас ,за всички нас,сърцето ми тъжи.

Измамниците тънат във разкоша...

а Народът ни кърви!

 

А тогава за каква Любов да пиша.

Поете скромен, ти кажи?

орисницата ли ти е виновна

или в теб сърцето за доброто го боли.

© Ангел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесен стих, Ачо!
  • Благодаря,скъпи,Приятели за всичко което правите за мен а то е вярата в доброто и любовта!Радвам се че ви имам!!!До нови!Младене,Влади!
  • "Измамниците тънат във разкоша...
    а Народът ни кърви!
    А тогава за каква Любов да пиша.
    Поете скромен, ти кажи?
    орисницата ли ти е виновна
    или в теб сърцето за доброто го боли."

    Невероятно точно прозрение!!! Как да се пише за любовта, когато светът е толкова жесток и несправедлив?

    Поздравление, Приятелю! Словата ти са тежки, но справедливи!
Предложения
: ??:??