За доброто
От дете мечтаех стихове да пиша...
светът красив исках с думи да опиша!
Но всеки път започвах с любов но...!?
Вкус горчив душата ми засича.
Не знам ...в мен ли е вината!
А може би орисницата моя е такава.
Да ме държи далеч от любовта
от личната изгода...не зная.
Тъжно е но болката ,помага ми
да мога да стана по добър човек,дано.
Но любовта ,таз дето ,красивата
от мене е далече,не тъгувам ,но ми липсва.
И пак потънах в размисли различни,
за нас ,за всички нас,сърцето ми тъжи.
Измамниците тънат във разкоша...
а Народът ни кърви!
А тогава за каква Любов да пиша.
Поете скромен, ти кажи?
орисницата ли ти е виновна
или в теб сърцето за доброто го боли.
© Ангел All rights reserved.
