21.05.2025 г., 9:59

За доброто

283 0 0

Какво ли исках днес да ви разкажа?

И как да го започна, не, не знам.

Доброто искат много да го смажат.

Но то от памтивека си е там.

 

При Бога и от него се раздава,

когато е в сърцето, как гори.

Любов ли е, тя не поиска слава,

признание, не търси, не, дори

 

какво е сторила, за кой, не помни,

забравила е и твори навред,

пред нея злото вие вероломно,

безсилно пред божествения ред.

 

И как да сме добри, и колко можем,

а мярката ни - вярата ни в Бог,

превърнем ли живота в химн възторжен,

макар че страдаме, с молитвен скок

 

преминем ли горчиви одисеи,

и не забравим ближния до нас,

творим добро, и в любовта сме, в нея,

и славим Бога всеки ден и час.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...