21.05.2025 г., 9:59

За доброто

292 0 0

Какво ли исках днес да ви разкажа?

И как да го започна, не, не знам.

Доброто искат много да го смажат.

Но то от памтивека си е там.

 

При Бога и от него се раздава,

когато е в сърцето, как гори.

Любов ли е, тя не поиска слава,

признание, не търси, не, дори

 

какво е сторила, за кой, не помни,

забравила е и твори навред,

пред нея злото вие вероломно,

безсилно пред божествения ред.

 

И как да сме добри, и колко можем,

а мярката ни - вярата ни в Бог,

превърнем ли живота в химн възторжен,

макар че страдаме, с молитвен скок

 

преминем ли горчиви одисеи,

и не забравим ближния до нас,

творим добро, и в любовта сме, в нея,

и славим Бога всеки ден и час.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....