12 сент. 2010 г., 21:17

За една Истинска любов

2.9K 0 8

„Човек не се излекува от една истинска любов” Е.-Е. Шмит

 

Ако някой ден ме изоставиш,

може би няма да спра да дишам,

но няма да вдишвам любов

и ще издишвам тихо примирение.

 

И няма да спра да пиша поезия,

но как ще тупти  с мъртво сърце?

Светът ще си остане май че същия,

хора ще се влюбват и разделят.

 

В огледалото ще виждам пак своите очи,

но без сутрешната ти усмивка да ме следва.

Една чаша за кафе ще прибера обратно в шкафа,

а по другата ще оставят следи нецелувани устни.

 

Нощите ще са време, в което ще спя

с отворени очи - в минали сладки моменти.

Колелото на живота ще продължи да се върти,

но аз дали ще продължа да живея?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не мисли за утре и раздяла,
    погледни във очите ми,
    подай ръка и ме целувай.
    Щом истинска е Любовта
    във нашите сърца остава.

    Хубав стих за Любовта, без която не можем!
    Поздрави, Таня!
  • ... нощите са време за незаспали сънища... но колелото на живота няма да пее, ако някой ден.......


  • Поздравявам те, Таня!

    "Една чаша за кафе ще прибера обратно в шкафа,

    а по другата ще оставят следи нецелувани устни."

    !!!
  • няма излекуване от истинската любов...
    много хубаво стихотворение, Таня...радвам ти се,
    сърдечна прегръдка...с обич.
  • Благодаря ви. Още с написването това се превърна в любимото ми стихотворение, много си го харесвам.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...