За една Истинска любов
„Човек не се излекува от една истинска любов” Е.-Е. Шмит
Ако някой ден ме изоставиш,
може би няма да спра да дишам,
но няма да вдишвам любов
и ще издишвам тихо примирение.
И няма да спра да пиша поезия,
но как ще тупти с мъртво сърце?
Светът ще си остане май че същия,
хора ще се влюбват и разделят.
В огледалото ще виждам пак своите очи,
но без сутрешната ти усмивка да ме следва.
Една чаша за кафе ще прибера обратно в шкафа,
а по другата ще оставят следи нецелувани устни.
Нощите ще са време, в което ще спя
с отворени очи - в минали сладки моменти.
Колелото на живота ще продължи да се върти,
но аз дали ще продължа да живея?
© Таня Атанасова All rights reserved.
