12.09.2010 г., 21:17

За една Истинска любов

2.9K 0 8

„Човек не се излекува от една истинска любов” Е.-Е. Шмит

 

Ако някой ден ме изоставиш,

може би няма да спра да дишам,

но няма да вдишвам любов

и ще издишвам тихо примирение.

 

И няма да спра да пиша поезия,

но как ще тупти  с мъртво сърце?

Светът ще си остане май че същия,

хора ще се влюбват и разделят.

 

В огледалото ще виждам пак своите очи,

но без сутрешната ти усмивка да ме следва.

Една чаша за кафе ще прибера обратно в шкафа,

а по другата ще оставят следи нецелувани устни.

 

Нощите ще са време, в което ще спя

с отворени очи - в минали сладки моменти.

Колелото на живота ще продължи да се върти,

но аз дали ще продължа да живея?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не мисли за утре и раздяла,
    погледни във очите ми,
    подай ръка и ме целувай.
    Щом истинска е Любовта
    във нашите сърца остава.

    Хубав стих за Любовта, без която не можем!
    Поздрави, Таня!
  • ... нощите са време за незаспали сънища... но колелото на живота няма да пее, ако някой ден.......


  • Поздравявам те, Таня!

    "Една чаша за кафе ще прибера обратно в шкафа,

    а по другата ще оставят следи нецелувани устни."

    !!!
  • няма излекуване от истинската любов...
    много хубаво стихотворение, Таня...радвам ти се,
    сърдечна прегръдка...с обич.
  • Благодаря ви. Още с написването това се превърна в любимото ми стихотворение, много си го харесвам.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...