4 сент. 2011 г., 23:09

За есен напомнят...

2K 0 44

                          

 

 

 

      

       От мрака прогонен, денят в листопада унило

       се скрива, остава ръмящият дъжд господар

       след последната стъпка на светлото…

 

       Тътрят се мислите тежко по улици мокри, самотни,

       первазите тихи дъждовни за есен напомнят,

       с нощта придошла неусетно…

                 

       И само... премигващи улични лампи през сълзи

       мъждукат навън, от врата на врата пак тъгата,

       потропвайки, нов дом за себе търси…

 

 

        http://www.youtube.com/watch?v=MCGPOd_vVZQ

 

              МУЗИКА > THE RAIN, THE PIANO

 

                художник - John Pitre

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обожавам подобни среднощни мисли - разговор със себе си...при това изключително талантливо нарисуван!!!...НЕВЕРОЯТНО Е, Магинка!!!
  • Сбор от есенни вълшебства е при теб,Маги!
    Поздрав!
  • благодаря ви, приятели...
    най-сърдечно..
  • Всичко се сбъдва в края на лятото,
    когато по цигански бродят мечти.

    Соло за есенен сакс свири душата...

    С прегръдка, Маги!
  • Красива меланхолия. Вече е есенно, Маги.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....