sabr1na (Сабрина Димитрова) sabr1na (Сабрина Димитрова)
7
17 дек. 2008 г., 20:09

За г-жа Наталия Йорданова

934 0 2
Нямаше кой да ме хване за ръцете.
Ти ме хвана и ме издигна нагоре...
Родител нямах нито един до себе си -
нито майка, нито баща...
Ти ми стана и двете...
Накара ме да навляза в живота.
Направи ме щастлива...
Беше ми като "Ангел-хранител".
Нямах думи да ти благодаря...
Чувствах се като твоя дъщеря...
Идваше ми от вътре да ти река "Майко",
но все пак си имаш деца...
Благодаря ти, че не ме остави на пътя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сабрина Димитрова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0