17 дек. 2008 г., 20:09

За г-жа Наталия Йорданова

928 0 2
Нямаше кой да ме хване за ръцете.
Ти ме хвана и ме издигна нагоре...
Родител нямах нито един до себе си -
нито майка, нито баща...
Ти ми стана и двете...
Накара ме да навляза в живота.
Направи ме щастлива...
Беше ми като "Ангел-хранител".
Нямах думи да ти благодаря...
Чувствах се като твоя дъщеря...
Идваше ми от вътре да ти река "Майко",
но все пак си имаш деца...
Благодаря ти, че не ме остави на пътя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сабрина Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...