sabr1na (Сабрина Димитрова) sabr1na (Сабрина Димитрова)
7
17.12.2008 г., 20:09

За г-жа Наталия Йорданова

923 0 2
Нямаше кой да ме хване за ръцете.
Ти ме хвана и ме издигна нагоре...
Родител нямах нито един до себе си -
нито майка, нито баща...
Ти ми стана и двете...
Накара ме да навляза в живота.
Направи ме щастлива...
Беше ми като "Ангел-хранител".
Нямах думи да ти благодаря...
Чувствах се като твоя дъщеря...
Идваше ми от вътре да ти река "Майко",
но все пак си имаш деца...
Благодаря ти, че не ме остави на пътя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сабрина Димитрова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0