Dec 17, 2008, 8:09 PM

За г-жа Наталия Йорданова

Poetry

925 0 2

Нямаше кой да ме хване за ръцете.
Ти ме хвана и ме издигна нагоре...
Родител нямах нито един до себе си -
нито майка, нито баща...
Ти ми стана и двете...
Накара ме да навляза в живота.
Направи ме щастлива...
Беше ми като "Ангел-хранител".
Нямах думи да ти благодаря...
Чувствах се като твоя дъщеря...
Идваше ми от вътре да ти река "Майко",
но все пак си имаш деца...
Благодаря ти, че не ме остави на пътя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nade (Надя Николова)

Искрено наистина. Може би по-скоро прилича на писмо, но затрогващо е.

2008-12-17T22:38:49+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Искрено!

2008-12-17T22:00:11+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0