22 дек. 2024 г., 14:19

За грешката и прошката

770 7 15

Грешките – те са нашите вечни уроци,

с болка рисуват на живота картините.

С тях ние се учим, макар и в пороци,

вгледани в себе си, притихнали в дните.

 

Но прошката – тя е светла ръка,

която разгръща сърцето в простори.

С нея душата намира брега,

където смирението вечно говори.

 

Да сбъркаш е човешко, това е закон,

но в прошката има божествена сила.

Тя е като песен -  лечебен акорд,

и в раните ни, като мехлем попива.

 

Затова щом сгрешиш, не бягай далече,

признай на сърцето за твоята слабост.

Прошката дава нова посока и вече,

обръщаш грешката в мъдрост и радост!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миночка Митева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

2 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....